Децата не се раждат насилници

Децата не се раждат насилници

КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА -психолог

/статията е публикувана в списание „Обществено възпитание” бр.4/2004/

Как изглежда човешкият живот в началото на XXI век?! Той проти­ча в джунглата на различни технологии, които го засипват с его­изъм, насилие, наркотици, убийства, престъпност и страх. Страхът съпътства хората, а те живеят затворени в своя собствен мир. Вкопчват се в религиозни доктрини, в национални движения, в политически партии и мислят, че в по-голямата група ще бъдат поне за малко в безопасност.

Войни, разделения и интриги. Страхът и несигурността ка­рат съвременника да гради нова Вавилонска кула. Телевизията промива съзнанието му чрез реклами на все „по-важни” и по-качествени стоки, без които не можем.

Децата ни гледат филми, пълни с насилие. Дори дейст­вителността се превръща в криминален трилър, в който липсва добрият герой. 

                                                 Фотоколаж: Камелия Мирчева

Рекламата моделира, създава и манипулира потребностите ни. Иде­алите, в които вярват младите хора, се подменят. Зомбираща музика. Ци­нични текстове. Обстановка, в която личността много трудно може да оцелее. Човекът става все по-зъл и по-агресивен. Децата  също. От речника им изчезнаха прос­тички и ясни думи, като „моля", „извинявай", „благодаря".

Възникват въпроси, от рода на „Защо едно дете е агресивно?" и „Как­ви са пътищата, които водят от вербалната до физическата агресия?".

Най-полезното е да открием корените на проблема, вместо да търсим виновни и да прехвърляме отговорността си за възпитанието на децата на някого друг.

Зад всеки акт на насилие или противообществена проява стоят някакви минали събития, нещо, което е довело до нея. 

Формирането на детска­та личност обхваща сложен и противоречив период на прогресивно изме­нение и преминаване през различни етапи.

Социалните условия на жи­вот (семейство, училище, приятелско обкръжение, неконтролирана улич­на и информационна среда, значими възрастни и т.н.) са от особено важно значение.

Социализацията е процес, чрез който децата се стремят да станат като възрастните членове на обществото. Децата не се раждат агресивни. Те стават такива под въздействието на различни фактори. Един от тях е отчуждението.

Недостигът на внимание, липсата на обич, незачитането на личност­та на детето, изолацията, ниската самооценка могат да бъдат причина за отчуждение.

Тези състояния, независимо дали са на съзнателно или под­съзнателно равнище, винаги са съпроводени с дезактивация, напрежение и неустойчивост на личността.

Гневът, породен от отчуждението, е един от основните двигатели на агресията.

Външните фактори на средата, кои­то пречат на усилията за справяне със ситуацията, водят до нарушена емо­ционална адаптивност. Пораждат се външни и вътрешни лични конфликти, които се изтласкват чрез агресивно поведение на различни равнища. Някои от тях осигуряват защита от болка и нараняване, други елимини­рат въздействието на страха, а трети - на тревожността.

Възпитанието не се състои в премахване на отчуждението, а в нау­чаване как да бъде осмисляно и преодолявано от детето, неговите реал­ни възможности за съпротива.

Отчуждението е един от факторите за агресивно поведение. Може би по-маловажният.

Другият е научаването на поведенчески модели чрез подражание. Наблюдението на агресивни поведенчески модели намаля­ва и без това ниското равнище на задръжките у детето.

За него няма зна­чение дали агресивният модел е наблюдаван в реалния живот или във фантазен продукт. И в двата случая се създава нереална преценка за дейс­твителната ефективност на съответните типове поведение и те могат да изкривят трайно нагласата в междуличностното общуване. Ако дете наб­людава агресивни поведенчески модели, които се награждават или не се наказват, се увеличават възможностите то да следва с поведението си де­монстрирания модел. Придобитите навици са фактори, които стимулират детската агресия.

Възрастните могат да играят съществена роля при формиране на мирог­леда на детето - да му обяснят кое е добро и кое - зло. При децата ценностна­та система е в процес на формиране. Границите между добро и лошо, възпи­тано и невъзпитано, правилно и неправилно все още са размити.

Индивидуалните качества на личността също оказват влияние за фор­мирането й. Някои заболявания и физиологични нарушения биха могли да стимулират агресивните действия. Наркотиците и алкохолът също сти­мулират децата към извършване на агресивни действия.

Ще споделя резултатите от проведена анкета със 78 деца на възраст от 7 до 13 години. Бяха им зададени няколко въпроса: ползват ли компютър, къде (в компютърен клуб, вкъщи или в училище), по колко часа днев­но?

Оказа се, че по-голямата част от анкетираните ученици използват компютър единствено за компютърни игри - минимум по 2-3 часа днев­но. Повечето деца имат компютри вкъщи, но въпреки това посещават и няколко часа седмично компютърните клубове.

Тези резултати ме прово­кираха да задам въпроса кои са най-често играните компютърни игри и защо. Оказа се, че 90% от децата играят „Контра страйк" и версиите на GTI. Ще цитирам някои от отговорите:

Деветгодишно дете: „Приятно ми е с оръжията да стрелям по ченге­тата, защото ме дразнят. Понякога ченгетата крадат. Един път в „Конт­рата" ми откраднаха дрехите. Ама си го получиха... Дразнят ме и затова ги убивам".

Седемгодишно дете: „Хубаво е, че като убиеш полицай и той ти дава живота си. И ти плащат. Ставаш богат. Много богат..."

Осемгодишно дете: „Ако стреляш и риташ полицая, ти дават много пари."

Деветгодишно дете: „В „Контрата" се събират много хора. Купуваш си оръжие и стреляш. Стреляш с всякакви оръжия. Имаш снайпер. Зала­гаш бомби. Там можеш да си терорист или полицай. Разликата между добрите и лошите е само в жилетките. А жилетка можеш да си купиш от базите. Без значение е - нали накрая всички трябва да измрат."

Десетгодишно дете: „Ако искаш да си купиш калашник, той струва много пари. Но можеш да ограбиш банка или да взривиш някой и да ти платят."

Осемгодишен: „Това са хубави игри - убивам с нож, залагам бомби в сгради. Ако има много хора и ги взривиш, ти плащат веднага. Когато убиеш само един, не ти дават парите веднага..."

Бях изумена от тези отговори и реших да се заинтересувам малко по­вече за компютърните игри, които децата играят.

Оказа се, че в една от версиите на GTI Сити главният герой е „млад, амбициозен" гангстер, който трябва да осъществи наркосделка. Арсеналът от оръжия е доста внушителен. Героят може да спечели пари, като открадне някое превозно средство или като убие някой.

Интересно е, че в тази игра освен много кръв, насилие, убийства и наркотици, няма никакъв алтернативен образ на положителен герой. Проблемът идва от това, че детето няма избор да бъде друг тип герой. В GTI алтернативата е единствена.

Представете си как два часа на ден детето ви играе тази игра и се иден­тифицира с образа на наркопласьор, който убива и т.н. Какви ценности, нагласи и стереотипи на поведение могат да бъдат провокирани от това?!

Възниква неосъзнат конфликт между любовта и омразата, между пра­вилното и неправилното. Щом като тук мога да открадна кола или да ограбя банка, за да припечеля, защо да не го направя и в действителност?

Децата, особено по-малките - трудно правят разлика между игра и дейс­твителност. За тях играта е естественият начин да приемат и опознават све­та. Те се оформят като личности под въздействието на играта.

Някой би казал, че това е само игра, но за детето не е така. Чрез такъв тип игра то  привиква с агресията. За съзнанието на човека собствената му личност и поведение съществуват само дотолкова, че да играят ролята на граница на познанието. Човек не може да изпитва обич. ако никога не е имал възможност да я познае. Не можеш да уважаваш, ако не са те научили на това.

Антисоциалното поведение възниква от деформираните представи за действителността.

Можеш да станеш агресивен, ако наблюдаваш агресивни деяния, които са представени като положителен акт.

В структурата на такъв тип игри можеш да станеш герой единствено, ако убиваш, стреляш, „прецакваш" някого...

Детето не може ла разбере защо в училище не бива да удря никого, след като „героите" го правят. Противоречието се вижда много ясно: за едно и също действие - в един случай получава награда, а в друг – забележка или наказание.

Ако агресивният акт в играта води до успех, детето ще се опита да го използва и в жизнената си практика.

Подобен род игри затвърждават у децата виждането, че агресията е нещо нормално, естествено прието и дори желано поведение. Детето се идентифицира с героя от играта. В продължение на няколко часа дневно то мисли като него.

Всеки ден то се среща с този модел на поведение чрез играта и рано или късно започва да му подражава. 

Дори четиригодишните деца имитират поведението на възрастните и на любимите си анимационни герои. Ако агресорът във филма или компютърната игра премине през всички препятствия, без да бъде наказан, за това че е нарушил законови и етични правила, детето приема поведението за модел и го пренася в собствените си поведенчески модели. Ако значим за детето възрастен наблюдава агресивното поведение на героя и изкаже несъгласието си от неговите действия, агресивното поведение не се възпроизвежда от детето.

Агресивните действия се копират и възприемат чрез така наречените агресивно-познавателни сценарии. Всъщност те се превръщат в „програма на поведение", която се научава твърде бързо, тъй като е поднесена под формата на игра.

Различните примери за агресивни сценарии се натрупват и събират в паметта на децата, съхраняват се и  в един момент се превръщат в собствен агресивен сценарий. При фрустрация или тревожност този сценарий се активира и става неконтролируем.

Това какви филми гледат и какви игри играят децата ни зависи само от нас възрастните.

В състояние ли сме да контролираме детската агресивност и насилствено поведение?

Нужни ли са забрани или по-ползотворно би било равновесието и търсенето на баланс между наблюдаваното насилие и формирането на задръжки към използването на агресивни поведенчески актове?

Забраните едва ли биха решили нещо.

Колко родители знаят какви са игрите, които играят децата им?

Колко учители се интересуват от това какво правят учениците им в извънучебно време?

Защо ние възрастните се страхуваме да си подадем ръка и заедно без упреци и обвинения да направим нещо за децата си?

Децата се нуждаят от обич, от  разбиране и от точни и ясни правила.

Промяната на нагласите и нетърпимостта на обществото към агреси­ята и насилието е наложителна, защото там някъде в потока от информа­ционни данни, сред комуникационните мрежи има един невидим свят, за съжаление създаден от възрастни, който налага опасен ефект върху пси­хиката и съзнанието на децата ни.

На практика това предполага всички възрастни - родители, учители, медии, правителствени, неправителствени организации и т.н. да обединят усилията си, да насочат децата към позитивни поведенчески модели към реално позитивно възпитание - към спорт, изкуство и други алтернативни форми на работа.

Децата ни имат нужда от нас, от нашата помощ и подкрепа!

ОСЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

      УЧЕНИЦИТЕ /извадки от анкети, проведени през 2011 и 2012 г. /

„...Аз съм на 17 год. и в моето училище във всеки клас има по двама трима които търпят обиди и постоянен тормоз. Присмиват им се, подиграват им се, постоянно им взимат вещите и телефоните. Качват обиди и подигравки по техен адрес във Фейсбук. Удрят ги, не знам  кога може да стане нещо по-сериозно. Никой нищо не прави. И ние нищо не правим, защото се страхуваме, че и с нас може да се случи това...” /17 годишна ученичка /

„...Насилието е неизбежно и в училище и вкъщи. Навсякъде има насилие, това е живота...Ако не удариш ти, ще ударят теб...” /17 годишно, момче/

„...Ние така си играем, блъскаме се и се удряме, но това не е насилие, а шега, играем си и се забавляваме...” /12 годишен ученик/

„...Ударих я и я ритнах няколко пъти, защото ме дразни. Дразни ме, че е жива и че има високи оценки, а иначе се една тъпа лейка...” /15 годишен ученик, пребил по особено жесток начин своя съученичка/

„...Погледна ме накриво и това много ме изнерви. Нищо не ми е казвал, само дето ме гледаше така нагло и все едно, че ми се подиграваше. Държеше си скъпия телефон и сякаш се перчеше, че е нещо повече от мен. Тогава му взех телефона и го хвърлих на земята. Започнах да стъпвам върху телефона, а той се разкрещя. И се започна боя, голям купон беше, защото това хлапе си получи заслуженото...” /16 годишно момиче, пребило по особено жесток начин 10 годишно момче/

                                               Фотоколаж: Камелия Мирчева

      УЧИТЕЛИТЕ

„...Децата стават все по-агресивни и неконтролируеми. Родителите не винаги оказват съдействие за овладяване на детската агресия...”

„...Момичетата също са много агресивни. Няма ден, дето да не са се скарали за нещо в училище. Конфликтите им прерастват в спорове и побоища...”

„...Липсват елементарни навици за общуване. Обидите, които си разменят децата в училище са недопустими. Говорим им, но когато липсва семейството нищо не дава резултат...”

                                                фотоколаж: Камелия Мирчева

      РОДИТЕЛИТЕ

         „...Те, в училище учителите много не си вършат работата. Само знаят да се оплакват, че синът ми биел децата. Ами, ще ги бие, като го дразнят...Вече не ходя в училище, то си има учители дето им плащат да се оправят...” /майка на 12 годишен ученик, който системно бие съучениците/

„...Кажете ми какво да направя, пребивам го от бой, след всяко оплакване. Пребивам го и му говоря да не бие съучениците си, но не чува и сякаш не разбира. Прави каквото си знае. Омръзна ми от него...” /баща на 14 годишно момче/

„...От дъщеря ми нищо не става, да кажеш, че не съм я възпитавала, възпитавала съм я. Всичко си има, но е нервна, ядосва се и посяга да удря децата. Не съм я била последните месеци, нали така казахте. Като дете много я биех, ама то с възпитателна цел всичко е било...” /майка на 15 годишно момиче/.

                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева

      МЕДИИТЕ

„....Пловдив. Бабаити пребиха десетокласник от Строителния техникум в Пловдив. Инцидентът е станал около 9,00 ч. в сряда пред входа на училището, където трима младежи на 18 и 19 години причакали 16-годишно момче и го нападнали с удари.
Момичето, заради което е станал боят, обяснило, че 16-годишният й съученик я харесва и й говорил обидни за нея думи като „знаеш ли какво ще стане, ако останем сами”. Тя се обадила на приятеля си и му се оплакала, а той решил да се саморазправя с ученика, който е мюсюлманин. Това обясни за "Дарик" шефът на Шесто РУ инспектор Михаил Ангелов.
На тримата младежи са съставени актове от по 150 лева по Указа за дребното хулиганство, а материалите по случая са докладвани в Районна прокуратура-Пловдив.

На 23 ноември около 19,00 ч. в София беше пребит 16-годишният Андрей Илчев. Съдът остави побойника - 15-годишният Валентин Стоянов от професионалната гимназия по архитектура и строителство „Христо Ботев”, за постоянно в ареста. Пострадалото момче бе изписано от "Пирогов" след тежка  животоспасяваща операция, при която беше отстранен далакът му.” /в-к „Стандарт” 7.12.2011/

... Всяко трето дете у нас е било обект на насилие, сочи тревожната статистика, представена на пресконференция в Столична община.Най-често децата стават жертви на физическо насилие и побой. За изминалата година според официалните данни 691 непълнолетни лица (или всяко трето претърпяло насилие дете) са били подложени на такъв тип посегателства.

Случаите на сексуално насилие над деца също са смущаващ брой - 253 случая за 2010 година или 11,7% от всички претърпели насилие под 18-годишна възраст. Психически тормоз пък е оказан над 409 деца.

Тревожната статистика сочи още, че 85% от децата, станали жертви на сексуално насилие, са имали преди това близки отношения с насилника си, обяви д-р Нели Петрова от Института по социални дейности и практики.

В близо 40 на сто от случаите насилникът е бил баща, брат, дядо или интимен приятел на майката на детето.

В по-голямата част от случаите – 75%, разкриването на насилника става случайно, защото децата се страхуват и срамуват да говорят за проявеното срещу тях насилие.

По-малките деца първоначално не разбират, че стават жертва на престъпни ласки, а го осъзнават, когато пораснат и едва тогава споделят, но не малка част се страхуват или се срамуват да го споделят.

Статистиката сочи още, че броят на насилствените посегателства над деца от 12 до 14-годишна възраст и от 14 до 18-годишна възраст е приблизително еднакъв...”/Dnes.bg 22.11.2011/[1]

„...по данни на МВР броят на престъпленията, извършени от непълнолетни, не спира да се покачва - за 2003 година те са 11 857, през 2002-а - 11 453, докато през пиковата за годините на соцреализма 1961 г. - едва 2522. Най-пресните анализи, направени по темата от специалисти на Национална служба „Полиция", Научноизследователския институт по криминалистика и Института по психология към МВР, могат да се намерят в изследването „Проблеми на насилието, наркоманията и наркопрестъпността в средните училища" от 2001 г. След като съобщават, че 19.9 на сто от учениците упражняват насилие върху други лица, предимно връстници, братя и сестри, по-рядко родители и учители, изследователите правят извод, че насилието се превръща в обичаен начин за решаване на конфликти между учениците, а агресивността - в средство за самозащита и за респектиране на насилниците. И че вече може да се говори за формиране на младежка субкултура на насилието...... Сред факторите за отприщването на агресията сред учениците във водещата тройка са личностните особености, влиянието на средата и филмите с насилие. Третият фактор отдавна е влязъл в полезрението на Съвета за електронни медии, но докато се стигне до практическото въвеждане на дистанционни, „заключващи" опасните гледки, ще мине много време. А дори тогава при липсата на избор сигурно пак ще се случват семейни неделни вечери като тази на 14 ноември например - по едната национална телевизия извънземни отхапват човешки глави в „Пришълецът: Завръщането", по другата юпи разфасова с резачка любовниците си в „Американски психар", а по третата източни бойци си раздават ритници в „Брус и Шаолинското кунгфу". И какво, ако в ъгълчето на екрана свети червена точка с цифрата 12, 16 или 18? Нещата няма да се оправят, ако младежът бъде изгонен от хола с телевизора и реши да отскочи до съседния интернет клуб.  В 95 процента от компютърните и видеоигрите се дават бонуси за убит противник - изчислява подп. Стефан Иванов, началник сектор „Детска престъпност" в Дирекция на национална служба „Полиция". Броят на убийствата, извършени от малолетни и непълнолетни у нас, напоследък се движи между 6 и 12 годишно и това е реален факт, а не виртуална реалност. ”/Списание  „Тема”/[2]

„...Има тенденция към непрекъснато увеличаване на самоубийствата сред младежите в България. Това показват данни на Националния център за опазване на общественото здраве, цитирани от в. „Преса“. Броят на опитите за самоубийство за една година е 342. От тях 310 са направени от момичета срещу 32 от момчета, коментира д-р Христо Хинков от центъра. „Между 45 и 60 деца и младежи под 18-годишна възраст се самоубиват на година“, показват данните на психолога Иван Игов. Близо три класа годишно се„топят, защото младежите сами слагат край на живота си, отчитат психолози. Всеки ден в „Пирогов“ се справят с нови и нови случаи на деца, които не искат да живеят повече. Средната цифра на месец в болницата е над 30, но се е случвало да стигне и 50...” [3]

... Само през 2010 г. на Националната телефонна линия за деца 116 111 са постъпили 66 366 обаждания. Проведени са 13 695 консултации. И това не е суха статистика, това не са само цифри, фигуриращи в нечии отчети, това са хиляди деца, станали обект на домашно насилие. А колко ли са тези, за които не знаем..” /Вестник „24 часа” 2.12.2011[4]/

„...След тревожните статистики преди няколко седмици, че 68% от българските родители одобряват плесниците за възпитателна мярка, ново изследване обобщава, че децата у нас най-често са малтретирани от собствените си родители. По данни на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) случаите на насилие върху подрастващите са най-често в семейството. Близо 1800 деца са били тормозени и насилвани вкъщи през миналата година. Около 1400 от сигналите за малтретиране са били разследвани...”/Списание „Аз- жената” [5]/

                                                  Фотоколаж:  Камелия Мирчева

Насилието поражда насилие. Насилието не решава проблемите, а ги увеличава. Децата са жертва на пряка агресия и на косвена. Когато едно дете гледа, че бият някой около него, то започва да се страхува и в този случай е жертва на косвена агресия. Страхът поражда тревожност, а повишената личностова тревожност води до стрес. 
Характеристиките на личностната тревожност се разглеждат на базата на 7 признака: невротизъм, чувствителност, безпокойство, неувереност, негативна Аз  концепция, слаба работоспособност, неспокоен сън и физиологична нестабилност. Проявлението на тези признаци има пряка връзка с начините на преживяване и устойчивост на стрес при отделния индивид.

ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота на индивида или на  негов близък. Травмиращи събития могат да бъдат: смърт на близък, катастрофа, обир, грабеж, насилие,физическо нараняване, бедствие, пожар, земетресение, тероризъм, убийства в общността и всяко преживяване заплашващо живота и сигурността на човека.

При жертвите на насилие и на дълготрайна агресия има наличие на остра травматична стресова реакция. Тя възниква в непосредствения момент на  стресогенното събитие /насилственият акт/ и води до ПСИХОТРАВМАТИЧНА КРИЗА.

ПОСТТРАВМАТИЧНАТА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ  е събитие, което в значителна степен се отличава от обикновените човешки преживявания и оставя много дълбока и непреработена травма. Преживяванията относно травматичното събитие могат да бъдат асоциации на вина, свързани с актуални или въображаеми грешки. Психическото и емоционално отреагиране  е свързано с проява на продължителна повишена тревожност, обърканост, трудности при състредоточаване и запомняне на детайли от събитието, затруднения в комуникацията, проблеми със съня,  психосоматични симптоми, физическо изтощение и агресия. Те могат да бъдат придружени с бързо или забавено говорене, влизане в безпричинни спорове и конфликти, предприемане на отчаяни  действия, занемаряване на външния вид, безразличие към опасности, частична загуба на паметта за травмиращото събитие,страхове, резки промени в емоциите, социално отдръпване, апатия, липса на интерес към ежедневни задължения, избухвания, агресивни реакции, пристъпи и неадекватни реакции.

Ако на тези симптоми не се обърне своевременно внимание за преодоляване на постравматичната стресова реакция  е възможно развитието на посттравматично стресово разстройство на личността. 

                                                        Фотоколаж: Камелия Мирчева

Децата и юношите са особено податливи на стрес, тъй като при тях психическото състояние  няма адаптивност и гъвкавост, както при възрастния индивид. При децата липсват изградени умения за справяне в критични ситуации, а при юношите те са в процес на формиране. Малкият жизнен опит е предпоставка за наличието на по-тежка симптоматика при стресогенни събития, в сравнение с възрастните. Всяко едно стресиращо събитие, преживяно в детството оставя дълбока следа. И ако не е потърсена помощта на психолог за преработване на травмата рано или по-късно то дава своя негативен резултат. Най-често това се случва при преживяването на ново стресогенно събитие, което отключва  първото.

Аргесията има различни форми. Тя може да бъде изявена и скрита, индивидуално проявена или групово. Нейните форми са физическо насилие, вербална агресия, опозиционно поведение, агресивна раздразнителност, агресивно недоверие и тормоз.

Факторите, които оказват влияние за формиране на агресивно поведение са свързани с:

Индивидуалните личностови качества на индивида - темперамент, емоционална стабилност и лабилност, самооценка, екстравертност – интравертност;

      Индивидуални социални фактори – свързани са със семейната и социалната среда, в която расте детето. С моделите на поведение, които формира вследствие на фрустрация или деструкции в обкръжаващата среда. Сред тях са: ниво и среда на възпитание, неумение за контрол на емоциите, неадекватни повеченчески модели, отхвърленост, липса на навици за труд и учене, наличие на конфликтогенна семейна среда, липса на мотивация за постигане на успехи, отклоняващо се поведение на родителите, влияние на интернет и медиите, липса на социално креативни цели;

      Семейни проблеми и конфликти – развод на родителите, завишени изисквания или неглижиране, физическо насилие, неадакватни родителски модели на поведение, липса на родителски контрол или свръхконтрол, небллагополучие в семейната среда, непоследователност във изискванията на възрастните, липса на правила;

Кризи на идентичността, свързани с психофизиологичното развитие на индивида;

     Личностови кризи и непреработени травматични събития, стрес и повишена тревожност;

Всяко насилие води до травматичен или комулативен стрес. При децата е наложително преодоляването му да става  чрез психологична  и психотерапевтична работа.

Всяка стресираща ситуация оставя много дълбоки следи в психиката на детето и  при натрупването на ново травмиращо събитие в живота му на възрастен травмата се отключва, а това води до сериозни проблеми, деструктивни поведенчески реакции и личностно конфликти.

                                    Фотоколаж:Камелия Мирчева
 

Всичко, което се преживява в детството оставя следи на подсъзнателно и съзнателно ниво. До навлизането си в периода на зрелостта човек изживява едни от най-трудните психофизиологични кризи. Самата криза е носител на определено ниво на стрес и объркване. За нейното позитивно преодоляване са необходими много обич и подкрепа от страна на семейството.

Когато към тези кризи в детството се прибавят и житейски ситуации, носители на травматичен стрес и травмиращите събития не бъдат преработени и преодоляни те се натрупват и дават своето отражение в бъдещия живот на човека.

---

[1] http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/11/22/vsiako-treto-dete-u-nas-jertva-na-nasilie.134562

[2] http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=535&aid=12938

[3] http://www.semeistvo.vmro.bg/?p=570

[4] http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1135459

[5] http://www.az-jenata.bg/article/14195/Roditelite-sa-nay-chestite-nasilnitsi-na-detsata/