понеделник, 15 октомври 2012 г.

АНАЛИТИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ. АРХЕТИПИТЕ НА КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО




АНАЛИТИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ. 
АРХЕТИПИТЕ НА КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО


ГЕОРГИ ПАВЛОВ ДИМИТРОВ – бакалавър по психология

Всичко, което ни дразни у околните,
всъщност ни води към самоопознаване.
К.Г. Юнг

Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875 година в Кесвил, Швейцария. След четвъртата си година живее с родителите си в Базел, родното място на майка му.
Бащата на Юнг е  свещеник, а предците му по бащина и майчина линия също са упражнявали интелектуални професии. Училище и медицина, Юнг завършва Базел.
Кариерата си на психиатър започва през 1900 г. след назначаването му за асистент в кантоналната болница за душевноболни и в психиатричната клиника на Цюрихския университет.
Трайно влияние върху развитието на Юнг оказва запознаването му с Фройд.
През 1909 год. заедно посещават САЩ, където психоанализата бързо придобива изключителна популярност. 
Обратното на любовта не е омразата, а властта.
Карл Густав Юнг

Сред психоаналитичната общност се затвърждава убеждението, че именно Юнг е бъдещия наследник на Фройд. Нещо повече, когато през 1911 год. се формира Международното психоаналитично дружество, именно Карл Густав Юнг е избран за негов първи президент. Още на следващата година обаче, Юнг, заедно с Алфред Адлер и Вилхелм Щекел, напускат Фройд и Дружеството, като са обявени за "дисиденти" на психоанализата.
Смята се, че Юнг, не е бил съгласен с опитите на Фройд да превърне човешката сексуалност в основна научна парадигма на психоанализата. Важно е че зад този често изтъкван аргумент стои една много по-дълбока причина.
Юнг смята, че "състоянието на съдържанията на несъзнаваното не е напълно идентично със състоянието на осъзнатост на същите". Ето защо, натоварените с афект комплекси не се променят в несъзнаваното.
Юнг смята, че комплексът придобива такива архаични форми, защото слиза в най-старата несъзнавана част на психиката, която не е резултат от личния опит на индивида, тоест не е лично несъзнавано.
Именно тук е и основната разлика между психоанализата и аналитичната психология, и в това е действителната причина за разрива между Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг.  
Юнг твърди, че една голяма част от несъзнаваното е лично и то е резултат от индивидуалната история на личността. Той е съгласен с Фройд, че личното несъзнавано се състои от подтиснати, инфантилни желания, от подтиснати спомени, мисли, идеи, но и от несъзнателно възприети сетивни образи.


Този, който гледа нещата отвън, сънува,
 а този, който гледа вътре в нещата, се събужда.
 Карл Густав Юнг

Идеята за колективно несъзнаваното е една от основните концепции на Юнг.
За да провери тази фундаментална концепция, Юнг предприема широко изследване. По време на поредица от пътешествия, той изучава първобитните и източните религии и алхимията. Това затвърждава убеждението му, че съществува универсален фонд, който произвежда архетипове, образи и символи, независими от времето и пространството.
Карл Густав Юнг смята, че архетипа представлява нещо като първичен образ или категория, вроден образец на мислене, който се запълва и доразвива от съдържания на личното несъзнавано. Той не е вродена идея, а по-скоро вродена склонност към тази идея.


Юнг настоява, че не трябва да се обърква архетипа с архетипния образ. Архетипът е матрицата, която произвежда архетипни образи като използва за материал и съдържанията на личното несъзнавано: "Архетипът - пише Юнг, - е чиста, неизкривена природа, която кара човека да произнася думи и да извършва действия, чието значение е несъзнавано за него". Архетипът е типична форма на поведение, който веднъж осъзнат се представя като идея и образ подобно на всичко, което става съдържание на съзнанието.
След раздяла си със Фройд, Юнг публикува редица значителни творби, между които и тази за въведения от него метод за изпитване, „асоциативния експеримент" която му осигурява световна известност и му донася много покани за лекции в чужбина и почетната докторска титла в университета „Кларк" (Масачузетс, САЩ).
През 1903г. се жени за Ема Раушенбах, която е негова вярна сътрудничка до смъртта си през 1955 г. През 1905 г. става доцент по психиатрия в Цюрихския университет.
 През 1911 г. става председател на основаното от него „Международно психоаналитично дружество", което цели обединяване на всички ориентирани към дълбинната психология лекари и учени и развива жива научна дейност.
През 1912 г. излиза от печат книгата му „Промяна и символи на либидото”.
От 1913 г. Юнг се отказва от дейността си на доцент в университета и се посвещава изключително само на изследванията си върху структурата на несъзнаваното и проблемите на психичното поведение изобщо.
През 1921 г. в Цюрих на немски език се появява първото по-голямо по обем и по значение съчинение на Карл Густав Юнг „Психологически типове”. И въпреки вече познатите многобройни опити за класифициращи типологии на психологическите типове, на характерите и темпераментите, съчинението на Юнг с основание се възприема като едно от най-забележителните произведения, третиращи психическата феноменология  и не само през нашия век.

Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.
Карл Густав Юнг

Юнг прекарва дълго време в Северна Африка (1921 г), както и при индианците  в Аризона и Ню Мексико в САЩ (1924/1925 г.). Очевидните аналогии между съдържанията на несъзнаваното на съвременния европеец и определени проявления на примитивната психика и техния митичен и приказен свят дават повод на Юнг да разшири и задълбочи етнологическите и религиозно-психологическите си изследвания. Не след дълго той се обръща и към философската и религиозна символика на Далечния изток, където също намира големи находки за развитието на концепциите си.
Системата на Юнг за личността включва три нива на душата:
1.съзнателното или его;
2.личното несъзнавано – забравени или потиснати преживявания;
3.по-дълбокото колективно несъзнавано, съдържащо комулативния опит на предишните поколения, включително животинското начало.
В термина несъзнавано Юнг включва лично несъзнавано, което e резултат от индивидуалната история на индивида.
То се състои от съдържания, които в по-голямата си част са били част от съзнанието на индивида, но са били подтиснати или забравени.
Под този пласт на несъзнавано стои един по-дълбок пласт на несъзнаваната психика, който не е свързан с личните преживявания на индивида, това е колективното несъзнавано. В него се съдържа колективния опит натрупан от човечеството. Това съдържание никога не е било част от съзнанието и дължи съществуването си на наследственост.
Според Юнг „тази част на несъзнаваното не е индивидуална, а универсална. За разлика от личностната психика, тя притежава съдържания и форми на поведение, които са повече или по-малко еднакви навсякъде и във всички индивиди. С други думи, тя е еднаква във всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръхличностно естество, даден във всеки от нас.”[1]
Архетипите са компоненти на колективно несъзнаваното и  са дълбинни несъзнавани колективни психични феномени, които се предават от поколение на поколение в човешката история, или на несъзнателно психично ниво изобщо, или чрез тяхното закрепвани в определени символи - било религиозни или митологични, било в приказките и преданията, фолклора и т.н. Именно по този начин, архетипите се явяват и несъзнавани общностни психични регулатори на колективното и индивидуалното поведение.
Архетипът представлява първичен образ или категория, вроден образец на мислене и на действие, поведенчески модел. 


Юнг подчертава, че в колективното несъзнавано присъства само формата, формулата, а конкретното съдържание на архетипа се изгражда в индивидуалния живот и зависи от множество конкретни обстоятелства. Културата, в която се проявява, личностните особености на хората, историческото време влияят върху реализацията на модела от съответния архетип. Когато в живота на човек се случва нещо, което съответства на определен архетип, той се проявява като инстинктивна реакция.
Архетипове са материализирани чрез символи в митологията, във фолклора, вярванията и ритуалите на всички народи. Особено впечатляваща форма на проява на колективното несъзнавано са митовете. Според Юнг човек проектира елементи от своята психика върху обекти от съществуващия свят и чрез подходяща символика създава своите богове.
Вярванията, обредите и ритуалите във фолклора също са основани върху символи, свързани с архетиповете. Архетипове се срещат и в сънища, фантазии, дори в налудните идеи на душевно болни.
Архетиповете се срещат във всеки индивид. Те се откриват във външните поведения и по-специално в онези, които са свързани с универсални житейски събития. Те също се наблюдават във връзка с вътрешния или психичен живот, като се разкриват чрез вътрешни фигури като анима, сянка, персона и т.н.
Архетиповото поведение е най-очевидно по време на криза, когато Азът е най-раним. Архетиповете винаги действат най-силно, там, където съзнанието е най-тясно или най-слабо и където по тази причина фантазиите могат да заглушат реалността на външния свят.
Архетипите са несъзнавани образи на самите инстинкти; модели на инстинктивно поведение. Според Юнг по своята същност инстинктите „са движещи сили със специфична форма, които преследват присъщите си цели далеч преди всякакво осъзнаване и независимо от каквато и да било степен на осъзнатост. Поради това те представляват съвсем точни аналози на архетиповете”[2].
                                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева

Архетипите са несъзнавани образи на самите инстинкти или по-точно, че те представят основния модел на инстинктивното поведение. Архетипите са генетично заложени в струтурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност.
Архетипът е „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.”[3]
Основните архетипи са:
Ø    Его-то - регулаторният център на душата и осъществител на личността;
Ø   Сянка-та - обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото
Ø   Анима - женското начало на човешката душа (също "душа")
Ø   Анимус - мъжкото начало ("дух")
Ø  Персона-та - маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа
Архетипните образи са многобройни и различни, но някои от тях се повтарят в различни култури. 


Не ставаме просветлени,
когато  си представяме фигури от светлина,
а когато правим тъмнината съзнателна.
Карл Густав Юнг

Индивидуацията е свързана с извеждане на части от несъзнаваното и интегрирането им към съзнанието. Индивидуацията е процес на психологическо разграничаване, имайки за своя цел развитието на индивидуалната личност. "Основно, това е процес, чрез който индивидуалните същества се формират и диференцират; по-подробно, това е развитието на психологическата индивидуалност, бидейки като такава, е различна от основната, колективна психология."[4]
Първият етап от процеса на индивидуация е срещата на човека с неговата сянка. Архетипът сянка включва онази тъмна, неприемлива, несъзнавана част от  личността, която човек не вижда и не признава и крие от себе си и от околните. Обикновено сянката е разположена в личното несъзнавано, но корените й се разполагат и по-дълбоко - в колективното несъзнавано. Сянката има аспекти, които по-лесно могат да се разпознаят като лоши страни, но има и аспекти, които са трудни за осъзнаване. Това са личностни особености или недостатъци, които индивидът не само не съзнава и признава като свои, но и ги проектира върху околните.  По тази причина запознаването със сянката е труден и мъчителен процес.
Противоположен на сянката е архетипът персона. Това е онзи образ, с който човек се старае  да се представя пред другите. Той включва социално желателната представа, това е публичното аз. За нормалното развитие на индивида е необходимо осъзнаването на персоната в процеса на индивидуация. Персоната трябва да бъде добре развита, но разпозната, различена от личността.
Следващият етап на развитие е срещата с анима/анимус – онази част от психиката, която притежава характеристики на противоположния пол. Анима е женски елемент в мъжката психика, а анимус – мъжки елемент в женската психика. Анима и анимус са многолики, имат различни проявления. Те са несъзнавани архетипни образи, които могат да се проявяват и да влияят върху съзнателния ни живот, както по негативен, така и по позитивен начин.
Опознаването на тази страна от личността допълва и разширява съзнанието. Ако анимата и анимусът не са разпознати и осъзнати, те могат да влияят върху човешкият живот по неконтролируем и негативен начин.
Най-важният архетип, под знака, на който минава развитието на личността, е архетипът цялостна личност.
Когато се прояви в развит вид, той хармонично подрежда около себе си много други архетипове. Юнг свързва последния, висшият етап от индивидуацията именно с интегрирането на този архетип.
Цялостната личност е онзи вътрешен център на балансиране, който придава хармония, единство и цялостност на личността и от тази гледна точка интегрирането на този архетип е крайната цел в процеса на развитие.

                                            Фотоколаж: Камелия Мирчева

Несъзнаваното, лично и колективно, играе важна роля в живота на индивида. По тази причина стремежът към опознаване на част от това съдържание на психиката и хармонизиране между него и съзнанието трябва да е една от крайните цели на личността, защото не познавайки себе си и своята психика, човек става най-голяма опасност за човека.


Библиографска справка:
1. Юнг, К.Г. Избрано, книга първа, втора, трета. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1993
2. Юнг, К.Г. Тайната на златното цвете. Евразия-Абагар, Плевен, 1993
3. Юнг, К.Г. Сънища. Спомени. Размишления. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1994
4. Юнг, К.Г. За основите на аналитичната психология. Тавистокски лекции. ЕА, Плевен, 1995
5. Юнг, К.Г. Еон. Изследвания върху феноменологията на цялостната личност, Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1995
6. Юнг, К.Г. Лекции по аналитична психология. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1995
7. Юнг, К.Г. Психологически типове. С., Университетско Издателство, 1996
8. Юнг, К.Г. Отговор на Йов. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1997
9. Юнг, К.Г. Архетиповете на колективното несъзнавано. Изд. Евразия-Абагар, Плевен, 2000
10. Юнг, К.Г. Динамика на несъзнаваното, ЕА, Плевен, 2001, с.250 – том 8 от CW
11. Юнг, К.Г. Човекът и неговите символи. Леге-Артис, Плевен, 2002
12. А. Самюел, Б. Шотър, Ф. Плаут – Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг. ЕА, Плевен, 1993
13.Дарил Шарп - Юнгиански Лексикон
14. Йоланде Якоби - Психологията на К.Г. Юнг, Леге Артис, Плевен


[1] Юнг, К. Г. „Архетиповете и колективното несъзнавано”. Плевен: "ЕА" АД, 1999.
[2] Юнг, К. Г. „Архетиповете и колективното несъзнавано”. Плевен: "ЕА" АД, 1999.
[3] Юнг, К. Г. „Архетиповете и колективното несъзнавано”. Плевен: "ЕА" АД, 1999.
[4] Юнг, К.Г. Психологически типове. С., Университетско Издателство, 1996

1 коментар:

  1. Чудесна статия с добре обяснени понятия и идеи от творчеството и работата на К.Г. Юнг!

    ОтговорИзтриване